Трябва да простим на всички, които са ни наранявали, дори

 Трябва да извиним на всички, които са ни наранявали, даже в случай че наподобява, че това, което са създали, е невероятно да елементарни. Простете им, не тъй като те заслужават да им се елементарни, а тъй като не желаете да страдате повече и да търпите тази болежка всякога, когато си спомняте по какъв начин са се отнесли с вас.

И няма значение по какъв начин тъкмо са ви обидили – простете им, тъй като към този момент не желаете да боледувате. Прошката е нужна за личното ви душевно излекуване. Прощавате, тъй като изпитвате съчувствие към себе си.

Прошката е демонстрация на обич към себе си.

Вземете да вземем за пример една разведена жена. Представете си, че тя е била омъжена 10 години и по-късно се е скарала със брачна половинка си поради негова ужасна постъпка.

Тя се е развела и в този момент откровено ненавижда някогашния си брачен партньор. Дори споменаването на името му и предизвиква стомашни конвулсии и гадене. Емоционалната отрова е толкоз мощна, че към този момент не е в положение да я търпи.

Тя се нуждае от помощ и тя отива при терапевта. Казва му: „ Боли ме. Всичко в мен кипи от яд, злоба, отвращение. Това не се прости! Мразя този човек! ”

Терапевтът дава отговор: „ Трябва да се освободите от тези страсти, да говорите, да се освободите и от гнева си. Дайте воля на раздразнението си: вземете възглавница и я хапете, бийте! Нека яростта излезе! ”

Тя се прибира и сама си устройва истерика, провежда си умишлен прочувствен гърмеж. Става и по-леко. Жена връчва на терапевта 100 $ с думите: „ Благодаря, докторе! Чувствам се доста по-добре! ”

За първи път от доста време на лицето й се появява необятна усмивка. И по този начин тя напуща офиса – и познайте единствено кой минава по улицата около нея? При типа на някогашния й брачен партньор яростта й пламва повече от всеки път. Тя се втурва като стрела към психотерапевта, дава му още 100 $ и си провежда още едно „ освобождение от гнева “.

Експлозията на страсти в този случай може да донесе единствено краткотрайно облекчение. Да, оказва помощ да се избавите от част от отровата, известно време човек се усеща по-добре, само че тази техника не лекува самата рана. Единственият метод за укрепване на раните е прошката. Тази жена би трябвало да елементарни на някогашния си брачен партньор за осъществената от него гнусота.

Как да се разбере дали човек в действителност е дал прошка? Срещата с виновника към този момент не разсънва предходните отрицателни усеща. Името на този човек към този момент не провокира бурна прочувствена реакция.

С други думи, докосването до раната към този момент не боли – това значи, че в действителност сте дали прошка. Разбира се, белегът ще остане; остават следи по прочувственото тяло, както и по кожата.

Инцидентът остава в паметта ви, помните всичко, което сте изпитали, само че в края на краищата, откакто раната е заздравяла, тя към този момент не боли. Може би в този момент си мислите: „ Да се елементарни на другите: елементарно е да се каже! Ще се веселя, само че не работи. „

Имаме стотици аргументи и извинения, че не можем да извиним. Но това не е правилно. Истината е, че не можем да извиним, тъй като сме привикнали да не прощаваме.

Никога не сме се опитвали да прощаваме, усвоявали сме единствено умеенето на не -прощаване.

Когато  бяхме деца, прошката беше в кръвта ни. Преди да се заразим с всеобщия нравствен кусур, ние прощавахме без никакви старания, това се случваше от единствено себе си. Обикновено прощавахме незабавно.

Погледнете децата, които си играят дружно: те се скарали, даже са се сбили и едното със сълзи в очите се затичва към майка си: „ Мамо, той ме удари “.

Две майки влизат в диалог, бързо преминаващ в скандал, а децата след пет минути си играят по този начин, като че ли нищо не се е случило. Ами майките им? Те са се намразили една друга до края на живота си! Дори не е нужно да се учите да простите – ние имаме вродената дарба да вършим това. Но какво става? Ние сме научени тъкмо противоположното и неуморно практикуваме не-прощаване.

Разбира се, с течение на времето ние просто губим навика да прощаваме. Каквато и засегнатост да ни е нанесъл човек, ние няма да извиним за нищо на света, вечно ще го изтрием от живота си. Войната за себелюбие стартира.

Защо? Защото когато не прощаваме, нашето възприятие за лична значимост се ускорява. Нашето мнение звучи някак си по-тежко в случай че заявим: „ Каквото и да се случи, само че в никакъв случай няма да простя! Такова нещо не се прости! ” Но същинският проблем е в гордостта. Гордост, себелюбие ни карат да прибавяме масло в огъня на нанесената засегнатост, като непрекъснато си подсещаме, че е невероятно да извиним!

Освен това привикваме да страдаме единствено за да накажем отговорния. Ние се държим като дребни деца, които изпадат в нервност, макар че в реалност те просто желаят да привлекат вниманието.

Причиняваме си болежка, заявявайки: „ Виж какво върша! И всичко е поради теб! “Шегите са смешки, само че тъкмо това се случва.

Захвърлете суетата и самолюбието си на боклука, изхвърлете ги! Забравете за личната си значимост и просто поискайте амнистия.

На първо място, направете лист на всички, от които смятате, че би трябвало да поискате амнистия, а по-късно се извинете на всички.

Ако нямате време да се видите с някого или да се обадите, помолете го да ви елементарни в молебствия и в съня си.

След това направете лист на тези, които са ви обидили – тези, на които би трябвало да простите.

Простете на всички, осъзнайте, че без значение какво са създали, вие нямате нищо общо с това. Запомнете, всеки има собствен личен Сън.

Не забравяйте, че всеки сънува собствен личен Сън. Рано или късно разбирате, че би трябвало да си простите за всички рани и цялата отрова, за всички премеждия, които сте си предизвикали сами, създавайки точно подобен сън.

И когато си простите, настава хармонията със самия вас, ускорява се любовта към самия себе си. Това е най-висшата амнистия – когато най-сетне си простите на себе си.

Убежденията за положително и зло ни карат да се срамим от това, което считаме за неприятно. Ние се признаваме за отговорни, сигурни сме, че заслужаваме наказване и наказваме себе си.

Убедени сме, че това, което сме създали, е толкоз мръсно, че изисква филтриране. И в случай че откровено вярвате, тогава – „ Да бъде Твоята Воля “ – това става изцяло действително. В този смисъл ние творим своята карма и сме задължени да плащаме за това, което сме основали с вярата си.

Това още един път демонстрира какъв брой сме могъщи.

А да се отървете от остарялата карма е просто: Достатъчно е да се откажете от тази визия, откажете се да вярвате в нея – и повече няма карма.

Няма потребност да страдате, няма потребност да плащате за нищо: точка по въпроса.

Ако можете да си простите, кармата просто изчезва. От този миг животът ви все едно стартира изначало.

Инфо: psifactor

7 мита за кармата

Страданията, които душата изпитва в настоящия си живот, могат да бъдат разследване от неприятна карма. Само че това, най-вероятно, не е по този начин. Всъщност, това са доста светли души, които вече…